Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

Животът представлява онова, което човек запомня и разказва от него.

По отношение на заглавието: в оригинал то е „Vivir para contarla“. В интернет се срещат различни преводи като „Живея, за да разказвам“ или „Живот за разказване“, но нито един от тях не предава точно смисъла на творбата. Специалната дума тук е „contarla“, която означава „да го разказваш“ – живота си, опитностите, които натрупваш. Затова заглавието трябва да остане такова, каквото е предложил авторът.

Що се отнася до съдържанието: няма произведение на Гарсия Маркес, което може лесно да бъде преразказано или обобщено с няколко изречения. От тези спомени читателят ще разбере защо той никога не завършил правото въпреки способността си за това; как рано започнал кариерата си на журналист (страст, която винаги го съпътствала и оказала влияние върху художествените му творби); както и много подробности относно неговия живот и наследството на семейството му - включително вдъхновението зад "Сто години самота" и историята в "Любов по време на холера".

В книгата "Да живееш, за да го разказваш" присъства характерният хумор на автора. Например той описва случай с главния редактор на вестник "Еспектадор". След приятелски поздравления те обсъждат важна новина от деня; след това редакторът молба Габриел да напише кратка статия – само колкото половин чаша вода! По-радостен от ситуацията, Габриел пита къде може да седне и получава указание към празно бюро със стара пишеща машина. Там остава през следващите осемнайсет месеца.

С времето успял да свикне с идеята музиката у дома да съответства на написаното. Ноктюрните на Шопен били перфектни за спокойни моменти, а секстетите на Брамс - подходящи за радостни часове. В течение години обаче избегнал Моцарт под влиянието мисълта му че ако композиторът е добър – всъщност бил Бетовен; а когато не бил толкова успешен - Хайдн.