Лавър. Неисторически роман

Романът „Лавър“ на Евгений Водолазкин, публикуван през 2012 година, е една от най-забележителните руски творби за последното десетилетие. Той е преведен на над тридесет езика и се нарежда сред произведенията на Фьодор Достоевски, Уилям Голдинг и Джон Ъпдайк според изданието „Гардиан“. Пак там „Хъфингтън Поуст“ го описва като "сложна и блестяща книга, безспорно шедьовър". Някои критици виждат паралели между Водолазкин и Умберто Еко, а романът с известната му творба „Името на розата“.

Времевата структура в този “неисторически роман” е разчленена и дори подкопана чрез използвания език. Смайващо са вплетени различни стилове и исторически периоди: църковнославянският съществува редом с модерния говор; жаргоните взаимодействат с официалния бюрократичен стил – всичко това коегзистира едновременно. Целта е да се постигне свободата във вечността.

Главният персонаж Арсений представлява лекар от Средновековието. Той помага на болни от чума пациенти, лекува ранените и облекчава страданията на бедните. Колкото повече той жертва себе си, толкова по-силно проявява своя талант. Животът му постепенно приема формата на житие. Но възможно ли е любовта и самопожертвованието да спасият човешката душа?