Чагин

В романа се преплитат теми като метафизиката на паметта, покаянието и спасението, митовете в контекста на реалността, както и търпението в любовта.

Наративният стил на автора, присъщата му ирония и поетичните нюанси придават на произведението завладяваща, оптимистична и успокояваща атмосфера.

Главната фигура в историята е Исидор Чагин – мнемонист с изключителна памет. Той притежава способността да запомня всичко - текстове, речи и образи - с точност. Но този дар за него се оказва тежко бреме; той не може да забравя. Способностите му привлекли вниманието на КГБ, което го принуждава да стане сътрудник на властите...

Разказът за живота на Чагин преминава през четирима разказвачи, всеки от които го е познавал в различен период от неговото съществуване. В повествованието са включени множество персонажи: Дневникът на Чагин, Хайнрих Шлиман и Даниел Дефо; споменават се Синайският кодекс от Библията, продаден от Съветска Русия към Британската библиотека...

Стилът на повествователя допринася за увлекателността и светлината в книгата чрез умела игра с езика и доза хумор.