Всички на носа на гемията /четвърто издание/

Винаги съм считал Деян Енев за изключително даровит автор. Той никога не е писал за победителите или блестящите моменти, а вместо това се фокусира върху скромните и неуспешни личности - непознати хора, които живеят в отдалечените кътчета на живота. Неговото търсене на спасение за човечеството става в дълбините на ежедневието и забравените места. Там, където нищо не укрепва нашето съществуване толкова здраво като любовта и подкрепата от някоя "душичка". Тази помощ е винаги безкористна, защото става въпрос за хора, които нямат намерение да искат повече от своето настоящо положение. В наше време подобна проза е изключително ценна; често забравяме именно тази най-скромна и обновяваща страна на живота поради гнева си към него. Фактът, че един писател сега остава имунизиран срещу всякакви изкушения - да бъде отчаян или циничен, да използва обидни думи - говори много за неговия вътрешен свят и творческите му качества. Когато говорим за тези смирени неудачници, веднага можем да направим асоциация с разкази като “Серафим” на Йовков. Това е особено важно за националната литература; тя трябва винаги да включва присъствието на автори, които защитават добротата към другия човек.

Димитър Коруджиев