Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчи съдби и да се ровиш в стари разкази? Знам само едно – там, където Господ е оставил своя отпечатък, животът е започнал, а заедно с него и мъката. Тази тежка болка обвива хората като бурен и ги измъчва дотам, че почти ги убива.

Такъв е животът – сякаш го записваш в тефтер, но той те удря точно по главата като стар кръчмар; теглиш го на въже – краката му се заплитат в земята и те връща назад като упорито магаре; прегръща те нежно като жена и ти гледа право в очите, докато отзад фустите й са повдигнати за друг. Животът е хитроумен – когато си млад двама се смеете заедно, но щом остарееш оставаш сам да плачеш. От малко до голямо фитилчето ти гори непрекъснато; не знаеш колко ще издържи - дали ще постигнеш велики дела или просто ще избухнеш без предупреждение. Ако си истински мъж, през целия си живот сам ще палиш своите фитили; но ако сърцето ти не гори силно – каквото и богатство да имаш или какъвто барут да владееш – все пак можеш да станеш жертва на лошата участ!