Трънски разкази. Балканска сюита

"Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчи истории и стари разкази?! Знам само едно – където Господ е оставил следа, там се е зародило животът и мъката. Пустата черна болка обгръща хората като бурен и ги измъчва до корена...

Такъв е животът – ти си мислиш, че го контролираш, а той те удря безмилостно като стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му заковават земята и те теглят назад като упорито магаре; прегръща те нежно като жена и гледа в очите ти, но зад гърба си вече се интересува от друг. Животът, милото ми дете, е хитро същество – докато си млад двамата се смеете заедно, но щом остарееш оставаш сам с горчивината си. От детството до смъртта фитилчето ти бавно гори - не знаеш кога ще изгасне: дали светлина ще донесе или просто ще избухнеш в момента на най-неподходящо време. Ако имаш силен дух през целия си живот сам ще поддържаш огъня си; но ако сърцето ти не гори достатъчно страстно - независимо колко богат да бъдеш или какви успехи да постигнеш - все пак можеш да станеш жертва на трудностите."