След края на класиката

След завършването на класическия период, две гранични повести привлекли вниманието: "Двойник" от Ф. Достоевски и "Египетска марка" от Осип Манделщам. Повестта "Египетска марка" се отличава с оригиналната си структура, персонажите и начина, по който представя концепцията за социалния хаос в контекста на радикалните промени в Русия. В нея можем да видим отворена композиция, която позволява текстът да извлича значения от разнообразие от контексти. Един такъв контекст е свързан с "Двойник" на Достоевски. И двете произведения споделят обща тема – Града. Но Петербург не е единствената междутекстова връзка между тях; лабиринтът, социалният хаос и малкият човек също представляват важни общи мотиви. Докато Достоевски използва града като фон за изобразяване на своето нищожно героично лице, то Манделщам насочва цялото повествователно внимание към самото пространство, което става метагероят на новата проза.