Безсмъртна птица на вярата

В самото начало на човешката история, шумерските владетели и жреци били наричани "патеси". В древноперсийския език термина "пати" се използвал за обозначаване на вождовете и ръководителите. Патриархът представлява върховния прародител на християнската религия. Владетелите от скитска Велика България, произлизащи от рода Дуло, получавали титлата Бат - Бъ Тъ - което означава велик баща; такъв пример са Бат Боян (617 - 683 г.) и неговият чичо Шам Бат (674 - 677 г.). Името Батоя или Батай е свързано с основателя на Дунавска България кан Аспарух (роден през 634 г., управлявал между 677-692 г.). Легендарният завоевател Атила (434 - 453 г.), също от рода Дуло, бил известен под името Айбат – Ай БъТъ – най-великият баща. Според "Джагфар Тарихи", първият болярин и лидер на украинците в Киев бил наречен "Бата" по български обичай. Руснаците пък обръщали внимание на своите царе с термин като Батюшка. В днешно време думата "бате" в българския език служи за уважително обращение към по-възрастни мъже, а много европейски езици включват подобни корени при изразяване на понятието за баща — der Vater, fater, pater и други. Всички тези примери демонстрират как през последните шест хилядолетия единствената дума -"бате", неизменно носи значението както за родителство, така и за водеща фигура в обществото—известяван от хората като техния велик баща. Това е впечатляващ случай на лексикална устойчивост през глобалната историческа перспектива.