Сиявуш - Бог Сияен конник

Само по величествения начин, по който конят се движи, може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник не представлява обичайна сцена от царски лов. Вместо това, той е свързан с висш бог в българската култура. Храмовият комплекс в подножието на скалата ясно показва, че релефът изобразява главно божество - сияйния конник Сиявуш, който през 7-9 век е воин защитник на справедливостта и покровител на българите; митичен предшественик на кановете сюбиги - "сияйни божествени". Този бог значително се различава по иконографска характеристика от предишните почитани тук конни божества като Митра, Хурса и Тракийския Херос. Човешкият му вид наподобява фигурата на християнския светец Свети Георги, който побеждава ламята - символа на злото. Според исторически данни от 19-ти век, населението също възприема Мадарския конник като изображение на Свети Георги. Дори ако непокръстените българи вярват в свой собствен Христос от Скита, той със сигурност би бил конник подобен или идентичен на човекобога Сиявуш, пронизващ лъв - зороастрийски символ за зло. Откритията в предхристиянските гробове в Североизточна България с цели скелети на коне и кучета потвърдиха специалното значение и статуса им в религията на древните българи. Мадарският конник строго следва основополагаещите принципи на древната култова иконография.