Избрани произведения в четири тома Т.3 - Т.4: Иван Кондарев. Роман

В един юнски следобед през 1922 година, в село Миндя пристигна млад мъж на алест кон. Сламеницата, която бе посивяла от времето, засенчваше неговото тъмно лице с изразителен профил. В погледа му се забелязваше надменна учуденост, типична за хората, които трудно намират общ език и винаги са готови за спор.

Всеки местен жител разпознаваше в него Костадин, по-младия брат от семейството Джупуни – известни търговци в региона. Той редовно преминавал през селото към Караорман, където братята имали лозя; понякога миндювчани виждали и по-възрастния Манол с някой работник.

Този ден Костадин се завръщаше от лозята си. На високото турско седло висяха дисаги, натежали от две кошници с вишни, покрити с лозови листа.

На площада пред чешмата, която изпускаше силна струя вода в жабунясалото корито, той спря коня си пред една кръчма със синьо варосана фасада. До прозореца две души играеха табла на маса. Групичка млади момчета с дълга коса и черни ризи наблюдаваха внимателно играта; част от тях бяха седнали наоколо или стоеше прави. Чиракът чистеше мазните маси докато собственикът на заведението — съчетание между кръчма и бакалница — дремеше в тъмен ъгъл зад тезгяха…