Чернишка. Лакомото мече. Повест за една гора. През води и гори

Старата лисица наблюдаваше всяко движение на своето петмесечно малко лисиче, като се преструваше, че спи. Лисичето беше клекнало на пътечката с големи, черни уши, които периодично се изправяха, за да доловят звуците на сойките в дъбовата гора. То стоеше там от обяд насам – понякога лежеше, друг път ставаше и изплезваше езика си, пъхтейки като кученце без стопанин.

Никола Стоянов Станев (по-известен като Емилиян Станев) е роден на 28 февруари 1907 година във Велико Търново. Завършил е до шестия клас в гимназията в град Елена и след това полага зрелостен изпит във врачанската гимназия през 1928 г., като частен ученик. Учил е живопис и по-късно финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи в софийската община. През 1945 г. ръководи ловното стопанство в село Буковец край Велико Търново и завежда отдел във вестник "Литературен фронт". Избран е за депутат в Народното събрание и през 1974 г. получава титлата академик.

От началото на 1931 г. започва да публикува кратки разкази и сътрудничи на списанията “Съдба”, “Завети” и “Златорог”. Първата му книга - сборникът "Примамливи блясъци", излиза през 1938 година; той включва произведения като “През зимата” и “Пролетни стремежи”. Следват важни заглавия: “Сами”, “Вълчи нощи”, “Тежък живот” и “След това”, които го утвърдиха сред най-забележителните анималисти в българската литература. Написал е повести като "Тиха вечер" и "Крадецът на праскови".

От 1950 г., Стaнев работи цели четиринадесет години върху романа "Иван Кондарев". Освен това издава множество книги за деца юноши – например "Повест за една гора", "Чернишка", "Януарско гнездо" , "Горски чудеса" , ”Козелът“ сред много други.

Последните му творби са разказите: „Вълкът“, „Скот Рейнолдс и непостижимото“, „Язовецът“. Неговият роман „На сън и наяве“ остава незавършен при смъртта му на 15 март 1979 година в София.