Архив на Константин Георгиев Фотинов Т.1. Гръцка кореспонденция + CD

Кореспонденцията на Фотинов играе съществена роля в разкриването на значимия въпрос за влиянието на гръцката култура и образование по време на Българското възраждане. Тези елементи са ключови в началния етап на националното пробуждане и при оформянето на българската интелигенция. Особено важна е функцията, която гръцките учебни заведения и литература оказват върху развитието на образованието в България. Заедно с архивите от Неофит Рилски и Райно Попович, материалите от архива на Фотинов представляват един от най-богатите източници относно влиянието на гръцкия език и образованост в духовния живот у нас; те не само че не пречат, а дори подпомагат формирането на българската идентичност.

В кореспонденцията му, обхващаща няколко десетилетия, се откроява ключовият момент около средата на XIX век, когато българският език започва да заменя гръцкия във литературната сфера. Също така става ясно как контактите с руската образователна система повишават интереса към славянството сред част от българските интелектуалци.

Архивът предоставя ценна информация относно проблемите свързани с книгата и особено с периодичните издания у нас. Чрез него можем да проследим сложния процес по създаването й - включително раждането на идеи за нови произведения, обмена между представители на интелигенцията относно техните мнения и вземането решения за публикуване. Специален акцент пада върху трудността при "производството" им предвид липсата на развита културна инфраструктура.

Фотиновата кореспонденция помага да се разбере участието различни социални групи в набиране средства за книгоиздаване и очертава читателската публика – нейният вкус, предпочитанията ѝ и готовността ѝ да подкрепя инициативи.

Друг важен аспект разглеждан чрез архива е ролята på книгата като търговски продукт; тук стават ясни механизмите зад ценообразуването както и печалбата за автор или преводач – което пък подчертава социалното положение във временното общество. Архивът информира също така за действащата цензура през Османската империя както и взаимоотношенията между властимащите лица και книжовниците.