Сидхарта/ Огледало

При Херман Хесе (1877-1962) можем да открием това, което Джон Барт описва в своята повест "Дуниазада" като "трагически оптимизъм". Той е автор с тъжен хумор. В неговите произведения някои виждат карнавални елементи, докато други акцентират на етически параболи. Тези черти не се изключват взаимно. Все пак иронията в творчеството на Хесе често остава недоразбрана или пренебрегвана. Това явление може да бъде обяснено с множеството читатели, които търсят Учител с нематематическо познание – наставник, който не съди и не назидава. И днес тази потребност продължава да бъде актуална; успехът на Паулу Куелю служи като доказателство за това в наше време. Куелю до голяма степен дължи вдъхновението си именно на прозата на Хесе... Но ако вече споменахме Куелю, нека разгледаме как стоят нещата при един писател от времето на сериозния дефицит на хармония и страдание. Защото днешната болка често изглежда размита от съмнения дали всъщност е реална или само привидна. В свят изпълнен със симулации, Хесе остава старомоден търсач на истински стойности...
Йордан Ефтимов