Степния вълк (ново издание)

Самотата е неизменна част от съдбата, докато усамотяването представлява дълбоко отрицание на реалността. Пътят към примирението носи със себе си гибел.

Разглеждането на собствената същност може да бъде болезнено, но в същото време и упойващо, като притъпява страданията, причинени от света около нас.

Нещастието, което търся и тайно желая, е различно; то трябва да ме кара да изпитвам страдание с интензивност и да умирам с удоволствие. Това е именно онова нещастие или щастие, което очаквам.

Нямам възражения срещу това щастие – о, не! Аз го ценя и му благодаря. То е красиво като слънчев ден след дъждовен период през лятото. Но усещам, че няма да продължи дълго. И това щастие остава безплодно. Доволството идва при мен за кратко време; то удовлетворява Степния вълк и го приспива. Но това определено не е щастието, заради което бих искал да умра.