Сидхарта

Херман Хесе (1877-1962) притежава онова, което Джон Барт в произведението си "Дуниазада" описва като "трагически оптимизъм". Той е автор с тъжен хумор. Някои читатели откриват карнавални елементи в неговите творби, докато други виждат морални параболи. Тези черти не се изключват взаимно. Въпреки това иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегната, което е разбираемо предвид множеството читатели, които търсят Учител – такъв, който предлага интуитивно познание без назидания. И до днешен ден тази потребност съществува - успехът на Паулу Коелю служи за доказателство за нашето време. Коелю дължи много на стила на Хесе... Но да разгледаме как стоят нещата при един писател от периода на реална липса на хармония и болка. Днес страданието изглежда замаскирано от съмнения относно истинността му. В света на симулациите Хесе остава старомоден търсач на автентични преживявания... /Йордан Ефтимов/