Ние, феодалните старци

Този текст разказва за учените от моето поколение, които се занимавахме с наука през епохата на Брежнев или, ако предпочитате, по времето на Тодор Живков. Като конкретен пример споменавам известната школа по кристален растеж, основана от Странски, Кръстанов и Каишев, част от която имах щастието да бъда.

Книгата представя историята как станахме учени, нашите постижения и неуспехи, както и учителите ни в Университета и научната сфера. Споменава също така видните учени, които срещнахме в професионалния си живот; проблемите и взаимоотношенията ни с Партията и Държавна сигурност; начина, по който световната общност възприема науката ни; а най-вече атмосферата на работа и живот през това време.

Тази книга разглежда също въпросите за природата на науката и ролята на учените в обществото – дали те са полезни. Това е мое лично мнение и ако някъде греша, то вината напълно е моя. /Иван Марков/