Единадесет дървени улици

Иван Марков е фотограф и това е неговият дебютен сборник. В него се разглежда как може да се снима без наличието на фотоапарат, акцентирано върху дълбочината на предметите, живота в цялостта му и местата, където всичко се среща. Разказва за любовите и разделите, както и за малките момичета, които израстват в големи жени през нашите дни и нощи. Споменава също така мъжете, които остават завинаги деца.

Книгата има щастлив край – нещо рядко срещано и смело начинание. Биологично погледнато не можем да очакваме щастлив финал, затова много хора предпочитат да мечтаят за щастие след края. Иван Марков обаче вярва в радостта преди заключителната точка; аз пък виждам един талантлив разказвач. Читателите ще искат книгата никога да не свършва, а мен ме вдъхновява желанието му да продължи с писането.