Сбогуване с времето

Има ли значение една малка точка? Или един подпис? Подписът е израз на собствено съгласие, а точката означава край. Във всеки случай, обикновено следва текст — било то дума, буква или цялостно изречение. А какво ако точката се появи след подписа?

Яснотата и категоричността са подчертани с точки и черти над буквите, стриктни линии и артистично оформен почерк. Такъв беше и неговият калиграф – самотник-бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик и вулканичен мъдрец, той владееше множество жанрове на словесното изразяване.

„Родих се през 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Сега съм университетски преподавател. Работил съм усърдно, преживял съм няколко дълбоки кризи и сега вече усещам умората си."

Той бе строг към себе си и към всичко написано от него — езика, стила... така описа своята същност авторът веднъж. Понякога сбит в думите си, друг път многословен; той остави зад себе си богато творчество. От стиховете му предлагаме четиридесет великолепни произведения в превод на Георги Крумов; те бяха постоянно преработвани от автора. Тези пресъздадени творби от Милан Фющ изглеждат сякаш предназначени да живеят.

Каквито лирически творби да прочетем — независимо дали са от младостта или по-късните му години — всяка носи със себе си „красиво благородство". Те представят преминали взаимности между натрупаните спомени за „тромави столетия" и бурни моменти на жажда за общо познание.

Той бе подложен на критики: нападаният поради дългите редове с трудносмилаеми стихотворения наситени с митологии и емоции.

„Като падаща звезда сред останалите: такъв беше моят път" както казваше той "и във мен само четири стенини разжарени гневно..." И тук идват трелките...

Автор на уникална естетика.. видения в изкуството“, драматургия, известния роман ..История на жена ми", носител на наградата „Кошут“ (предложена за Нобелова награда през 1965), починал през 1967 година. Надявам се първата ви среща (първата книга преведена на български) с мислите му като "потомък на пророци", да бъде обогатяваща.

**БЕЗНАДЕЖДНО**
О мои мисли! Буренища непотребна,
в които всеки нежен кълн е потъпкан.
Под влиянието на ранна буря…

Но даже там чудният бучиниш процъфтява
конският босилек примигва нощем,
като малък грях вечерника светлината търси…

С какво бих могъл тук да успокоя душата?
Какво би могло да я разведри?
Нима растящият под слезте буренак?
Всичко тук остава само сенчесто,
телото ми покрива тъмната завеса
и ръцете ми знову ме притискат —
преходността…