Историята на жена ми

В периода, за който говорим, на остров Менорка се събираха всякакви хора: италиански бежанци, славянски емигранти и група шведи, които не успели да намерят място в Южна Америка. Те два пъти били осъдени на смърт, но все пак успели да избягат и двата пъти, преминавайки целия континент с биволи и пресичайки го от Атлантическия до Тихия океан. Имало беше също германски болшевики, полски революционери и всякакви шпиони - всевъзможни провалени индивиди, които по един или друг начин намирали начин да оцелеят; как точно – кой знае? Един от тях например имаше умението да разказва много тъжни истории... и така нататък.

Сред тази компания живееше моята жена. Нямам нищо против това. Поне ще разбере какъв е животът – не само повърхностно, а дълбочинно! Ще има представа за онова, което аз виждам по пристанищата и навсякъде изоколо... защото хора като мен сякаш преживяват историята на човечеството в сбит вид. Каква е тази история ли? Веднъж ми хрумна следното: ако някой я прочете след като Земята вече охладнее, вероятно ще си помисли че тук са живели само измамници, убийци и крадци - различни зверове - че оцеляването било възможно единствено чрез насилие... такова е нашето призвание действително – понякога години наред не срещаме нито един почтен човек.