Себастиан в съня

„Смятам, че е ужасно да се живее постоянно с усещането за животинските инстинкти, които движат съществуването през вековете. В себе си усетих страховити възможности; чувствах как демоните вият и хиляди дяволи с техните копия довеждат до лудост тялото. Какъв смразяващ кошмар! Но днес тази представа за света отново изчезна; нещата са ми далечни, а гласовете им още по-далечни. Слушам единствено със своето духовно ухо мелодиите, които нося в себе си, а умореното ми око отново рисува картини, много по-красиви от реалността! Аз съм при себе си и аз съм моят собствен свят!...”
Из писмо на Тракл до Мина, 5.Х.1908 г."