Арбат, мой Арбат

За Володя Висоцки бих създал песен:
ето още един, който се е отпуснал в голямата земя.
Вярно е, че казват, че е сгрешил и преждевременно угасил свещта си,
но явно така е решил; безгрешни хора няма на този свят.

Раздялата ни ще продължи кратко: миг или два,
предстои и ние да следваме същия път.
Докато баритонът му с дрезгав глас звучи над Москва,
нека заедно да се усмихнем малко и после да поплачем.

Бих написал и изпял песен за Володя Висоцки,
обаче ръката ми трепери и думите ми звучат несигурно.
На белоснежния небосклон над Москва полетя бял щъркел...
А черният щъркел кацна на черноземната пръст на Москва.