Славянската православна цивилизация

В конфликтите между България и Византия, военните действия с оръжие са придружавани от битки на символично ниво, които се съсредоточават около правото на божествена защита от Бог Слово. Тази тема е проследена хронологично по време на управлението на династията Асеневци.

Победата в значителната война между Византия и възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май през 1190 г., отбелязваща Възнесението на Словото в годината Кириопасха, води до почетното название „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“ за столицата под управлението на цар Иван Асен І. Градът е представян като дом на Великия цар, а самият „великият цар на българите“ е Негов земен представител.

След победата при Клокотница през 1230 г. над великия цар Иван Асен ІІ, Великата църква става известна като Великата патриаршия в Царевград Търнов през 1235 г. Тя получава титлата Майка на Църквите и използването свещени словянски език – дар от Бог Слово за „словяните рекше българи“, определяни като "первосъщни" или "първородните", във важния ден сътворение – 25 март (според разширеното учение относно Бога Слово от свети Атанасий Александрийски).