Див огън

"„Див огън“ е вторият роман в трилогията, посветена на събитията от април 1876 г., войните между 1912 и 1918 г. и Девети септември 1944 г., разказани чрез истинските имена на българи от село Ченге, намиращо се в Провадийска околия и Царство България.

Мъжете от това село участват активно в Балканската война под ръководството на Йордан Йовков (те са неговите „земляци“). На девети юни 1923 година около сто души тръгват към Провадия и Варна, за да защитят властта на земеделците. В произведението „Димитър Злочести и Войводата Патрев“, свързано с Източния Балкан, е представен "българският Христос", докато в „Див огън“ се появява образът на "братоубиеца Каин", който остава неуловим.

Черната новина от Ньой през 1919 година пристига в Ченге след смъртоносна епидемия сред децата. Селото обаче се изправя срещу този ужас със силата на лечителското изкуство, практикувано от един принудителен зограф. То използва наследеният “див огън”, получаван при триене на дърво о дърво, известен още като “Божи огън”. Читателят има възможността да усети живите въглени от този специален огън и спомените за времето след Ньой, което ни разделя точно сто години."