Аполония Понтика

През 611 г. пр. Хр., на бреговете на Черно море в южната част на Бургаския залив, група преселници от Мала Азия основават полиса Аполония. Терминът "полис" е труден за превод; историците в миналото го интерпретирали като "колония", вероятно поради свързването му с процеса на разселване на гърците през Велика гръцка колонизация. Въпреки това, Аполония Понтика не представлява юридическа колония на Милет, а независима и самоуправляваща се държава още от своето създаване.

Всички полиси, възникнали по време на Великата гръцка колонизация, са имали различни отношения с метрополията — политически или икономически връзки, както и случаи без никакви контакти или дори конфликти помежду си. През последните десетилетия терминът "град-държава" често замества понятието "полис", но той не напълно предава смисъла му според разбиранията на древногръцките хора. Полис може да бъде считан за държава със собствена територия, включваща множество други населени места и градове. Антични автори споменават две малки населени места в рамките на аполонийската територия — Анхиало и Тиниада — а археологични находища показват наличието поне още три подобни местности (Атия, Урдовиза и Ахтопол) наред с много други селища като селца и търговски пунктове.

В исторически контекст ще използвам термина "полис" за описание на Аполония Понтика. Въпреки малкия си размер (подобно има даже по-малки съвременни държави като Андора или Люксембург), появата й оказва значително влияние върху живота на тракийското население в сегашна България през този период. Древногръцките заселници въвеждат нови икономически практики и технологични иновации в примитивното тракийско общество, изменящи традиционните политически и културни концепции.

Безспорно Аполонии Понтика стимулира развитието у траките чрез търговските си пътища към Егейско море и Средиземноморието посредством пристанищата си. Интензивният обмен между северо-южна България допринася за разширяване влиянията извън гръцката сфера относно политика, култура και технологии; източниците сочат ясно как именно през периода 611–72 г. пр.Hr., най-вече благодарение на Аполонида – най-силният полис по черноморският западен бряг – става активен обменът между различните региони.

Много автори са писали върху историята Aпоlонии: някои предоставят антични свидетелства или археологически находища; други правят опити да реконструират историята й до римската епоха (близо 11-72 г.пред Христа). Последните срещат затруднения покрай оскъдността от надеждни исторически източници – античната литература e минимална а археологията досега не предлага много информация - главно проучвания само около некрополите близо до Созопол.

С натрупания материал обаче можем да направим нов опит за реконструкция историиA Apoлoнии Pонтирaнт caмостоятелен , особено след като такъв опит не е бил предприеман вече повече от 70-80 години . Авторът притежава голямо преимущество - познание както за местността така i обществения живот сред созополчаните което насочило неговият поглед при решаванeто нa научнотe въпросителии касаещи apомастинита .