Светослав Тертер: Цар на българите /1300 - 1321/

Историята не винаги е справедлива към българските държавници, които са направили значителни приноси за страната и народа. Много от тях остават в забрава или получават несправедливи оценки. Класически пример за това е цар Петър (927-969) - най-дълго управлявалият владетел в българската история, който често се описва като един от най-слабите монарси през Средновековието. Въпреки това, по време на всяко освободително въстание срещу византийската власт (1018-1185), новоизбраните царе носят името Петър. Престолонаследникът Делян приема това име по време на въстанието през 1040 г., а сръбският княз Константин Бодин също става български цар с името Петър в Скопие през 1071 г. Теодор Белгун, който води успешно възстание с брат си Асен през 1185 г., също е провъзгласен за цар под това име. Според апокрифен летопис от XI век народният автор твърди, че по времето на царуването на Петър данъците били минимални и страната процъфтявала икономически. Тези факти и периодът от 42 години без война вероятно го правят любимец сред народа, докато историците продължават да му дават ниски оценки.

Друг забравен български владетел е цар Светослав Тертер, чиито заслуги към народа са впечатляващи – той успява да възстанови независимостта на България след загубата й през 1298 година само за седем години чрез военни действия и дипломация, превръщайки страната отново във важен фактор в Югоизточна Европа. Въпреки тези постижения обаче имената му рядко се споменават наред с великите средновековни управници като хан Крум или цар Борис и Симеон; всъщност много хора знаят повече за Иван Шишман от XIV век - фигура представяна трагично в литературата и изкуствата.

За разлика от активния Светослав Тертер обаче Иван Шишман остава известен със своето бездействие пред османските нашественици и дори избягал при първото нападение вместо да защитава столицата Търново. Причината зад незаслужено малкото внимание към Светослав Тертер може би идва именно от схващането, че след Иван Асен II България неизменно потъпквала надолу до падението си под османска власт — което не e вярно: страната преживява стабилизиране и нов растеж точно благодарение на територията около управлението на Цар Светослав.

Друга причина за недостатъчната популяризация на неговото управление произлиза от ограничения живот на основните историографски фигури у нас – професорите Златарски, Мутафчиев и Ников завършват работите си около края XIII век без достатъчната информация относно периода до XVI век включително самия Светослав Тертер.

Тази книга цели да запознае читателите без специализирани познания по история с делото на един вдъхновяващ българин – Цар Светослав Тертер.

Божидар Димитров