Историята, населена с хора Т.II - Интервюта, свидетелства, спомени

В работата по втората книга са направени редица изменения, свързани с жанра, темите и авторството. Тези корекции бяха резултат от нашия опит при съставянето на първата част и зависеха от въпросите, очакванията и съветите на читателите, както и на самите интервюирани.

Изненадващо за нас беше, че повечето поканени за интервю не отказаха да участват; през втория етап тези случаи почти изчезнаха (с изключение на двама души, които не успяха да спазят срока). Стана ясно, че активните български граждани изглежда бяха готови или дори очаквали нашата покана. Някои се колебаеха дали техните лични разкази няма да бъдат използвани злоупотребяващо в политически контекст. Но вече публикуваната ни книга ги увери, че сме просто събирачи на житейски истории за изследването какъв живот се е водил през разглежданите години.

Още преди стартирането на проекта обявихме намерението си да подберем разнообразие от автобиографични свидетелства без предразсъдъци. Читателите ни не критикуваха избора ни: членовете на екипа предлагаха „интересни хора“ – професионалисти с различен опит и принос към българското общество. Обсъждахме имената им и често участниците ни изненадаваха със задълбочен или официален стил при представянето си. Не отхвърляхме нито стандартните разкази - те все пак допринасяха за пъзела.

Интересно бе установено чрез контакт с аудиторията, че тя понякога възприема критериите ни като "елитарни". Това може би е следствие от честото манипулиране на общественото мнение в медиите. Истината обаче е, че искреността на над сто участници в документалната поредица трудно може да бъде наречена "статистическа извадка", макар много социологически проучвания често да ползват данни от подобен род респонденти. Ние заявяваме: не претендираме за такова определение; просто предоставяме човешки автоживотописи.

С оглед целта си решихме освен местните представители да обърнем внимание и към друга група българи – млади участници в новата миграционна вълна с опит и собствени мнения относно живота "тук" и "там".

Неправилно би било да разделяме народа си между тукашни жители и отчуждени - проблемът има индивидуален характер с дълга историческа традиция: гурбетчийството сред нашия народ продължава векове наред до принудителното прекратяване му за половин столетие по време на социализма.

Установяването на връзки с наши сънародници извън България представляваше известна трудност; тяхното участие рядко можеше да наподобява диалог – някои предпочетоха формата монолог под формата на лични разкази или спомени. Благодарим им специално - те действително нямаха никакви лични интереси! Всеки един техен разказ съдържа ценна информация относно глобализирания свят и проблематика, която утре ще стане актуална тук у нас.