Аз воювах

"АЗ ВОЮВАХ
През целия си дълъг живот съм водил войни... Воювах със себе си, с моите мисли и чувства... Сражавах се с хората около мен, за да науча как да ги разбирам... Бих могъл да кажа, че воювах срещу враговете на моята Родина и личните ми опоненти и конфликти, стремейки се към човешките добродетели... Противостоях на времето, в което живях, както и на понятията и идеите, които оформяха както моята съдба, така и тази на Отечеството ми... Дори се борех с "мировата скръб", вярвайки в красотата и източниците на чиста обич, жадувайки радост от живота... Уморен съм вече… Изтощен съм от непрекъснатото воюване...
След толкова много битки през един земен живот успях само едно: Останах верен на себе си и своето разбиране за моралност, дълг и отговорност… Този принцип предавам като наследство на моите деца…
Като вещи им оставям само китарата, сабята и кортика – символи на моя войнишки път… Оставям им портретa си; те ще ме виждат все още жив… Живи ще бъдат душата ми и духът ми.
Владимир Апостолов

Тази историческа новела е подготвена от името на баща ми - полковник Владимир Апостолов. Той притежаваше всички човешки добродетели и знаеше какво значи любов към ближния और свято Отечество…
Дъщеря му Екатерина."