Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев могат да се разграничат три основни направления.

Първото е свързано с Македония. През целия си живот, като роден в Ресен българин, той полага усилия за подобряване на условията на македонските българи и за опазване на българската идентичност в териториите, завладени от съседните държави. Цялата му работа във ВМК и ДП, както и неговият мандат като депутат, министър и премиер са насочени към една единствена цел - да защити родния си край от посегателствата на турци, албанци, сърби и гърци.

Второто направление е свързано с Демократическата партия (ДП). Ляпчев изгражда близко приятелство с П. Каравелов и след смъртта му става известен като продължител на неговите идеи и принципи. Като видна фигура в ДП той поема министерски постове два пъти през десетилетие; действията му влияят значително върху съдбата на България – особено при признаването на независимостта й и преговорите относно Солунското примирие.

Третата важна линия в дейността му е участието в Демократическия сговор, където заеманата от него позиция на министър-председател представлява кулминацията в политическата му кариера. По това време именно Ляпчев успява да въведе баланс сред трудния Сговор; той става символ на компромиса между различните политически сили, необходим за запазване управлението под контрола на Сговора докато търси ново помирение след бурните години преди това.

През петте години начело изпълнителната власт показва уменията си като способен лидер със силна воля. Предизвикателствата пред него включват нормализиране политическият климат у нас — което трябва да сигнализира победителите от ПСВ за промяната в България — а също така осигуряване стабилност чрез външно финансова помощ. Въпреки острите критики около работата си той успешно разрешава тези проблеми: легализира комунистическата партия, отменя ембаргото над Земеделския съюз и ограничава влиянието около генерал Вълков; активно участва при решаването темите с репарации.

Лъкав играч по природа, Ляпчев легализира Работническата партия чрез свои доверени лица; предоставлявайки свобода за БЗНС паралелно провокира разложение вътре в него. Успява да елиминира Ив.Вълков от властта без наказание за престъпленията извън правосъдието срещу генерала — ситуация обаче не остава без противоречивости дори сред своите познати относно стабилизационния заем тогава все още непопулярен избор.

Политикът не страда от святост: позицията му по Балканският съюз например поражда дебати дали ще доведе до справедливост или разделяне Мaкeдoния…
Автор: Войн Божинов