Моят живот /1897-1966/. Спомени

Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8 ноември в село Тишевица, област Враца. По време на Първата световна война, между 1915 и 1918 година, служи във Втори пехотен полк като командир на картечен взвод на южния фронт при Яребична и участва активно в боевете и походите на своята част.

След края на войната става учител в село Ставерци, Оряховско. През 1924 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1929 г. практикува като адвокат първо в Оряхово, а по-късно и в София. Ранният му обществено-политически живот започва през 1922-1923 г., когато е един от редакторите на списание "Земеделско знаме", след което работи и за "Младежко знаме". По същото време е личен секретар на Райко Даскалов - министърът по вътрешните работи тогава.

Иванчев е сред основателите на Младежкия земеделски съюз и активно участва в ръководството му, както и в международния Славянски младежки съюз. Цялостната му дейност е тясно свързана с развитието и борбите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). За пръв път той бива избран за народен представител в ХХIV-то обикновено Народно събрание към 20 март 1938 г., а вторият си мандат получава във ХХV-то Народно събрание от 21 януари 1940 г.

След Деветосептемврийската революция през 1944 г., защитава известни политически фигури, особено се отличава със защитата си срещу Никола Петков. Без съдебно решение прекарва година и половина в лагера Куциятан край Перник, а впоследствие многократно преминава през изселвания и интерниране из страната. Той остава един от малцината, които не подписват декларации за отказване от предишната си дейност или идеи и не признават водещата роля на Комунистическата партия.

Автобиографичният роман "Моят живот. Спомени" представлява обективен разказ за живота му като член на БЗНС, чрез който прозира цялата социално-политическа история от онова време с всички нейни партии и значими личности.