Поверително удоволствие

Рандъл вече не беше същото романтично момче, което бе бил преди, затова успя да възприеме Линдзи без никакви заблуди. Приемаше я такава, каквато е, и се остави да бъде обсебен от нейния леко аморален и дори малко вулгарен жизнен дух. Дори фактът, че тя явно търсеше подходящ партньор за брак - макар и не много открито - му носеше удоволствие. Някои по-наблюдателни хора можеха да я нарекат хитра лисица, но с него тя проявяваше искреност; не си правеше труда да се преструва и това придаваше на нейните малки маневри допълнителна очарователност. С него беше почтена и открита, а най-впечатляващото в нея – освен очевидната прилика с Диан дьо Поатие – беше нейното божествено безразличие към консервативните морални норми. Усещаше своята пълна свобода. Тя бе неговият грешен ангел на падението - често повтаряше това - и чрез нея той изживяваше най-вълнуващите моменти на споделено развратство.