Главата на Гогол. Игрите на гения, или животът на Леонардо

В биографичната си творба "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов заявява, че в момента живее четвъртия си живот и споделя, че предишният му живот е започнал около 1470 година по време на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос. Там той станал ученик на художника Йеронимус Бош, който го допуснал до работата си върху известния триптих "Градината на наслажденията", съхраняван в музея "Прадо" в Мадрид.

В новия си шедьовър — "Игрите на гения, или животът на Леонардо", авторът продължава удивителния разказ от средновековието и сега главен герой е Леонардо да Винчи. Корольов пише за него като за свой съвременник от третия му живот и предоставя множество детайли, които не са били известни дори на първия биограф на Леонардо - маестро Базари. Това не е изненада: когато Леонардо почива през 1519 година, Базари все още бил едва седемгодишен. Освен това Корольов твърди, че Леонардо е открил тайната на безсмъртието и всъщност е все още жив.

Четвъртият живот на Анатолий Корольов стартира в Русия през 1949 година, когато се преражда като тригодишно момче – единствен син на щастливо семейство от уралския град Молотов (който вече няма такова име). С времето момчето пораства и става един от най-забележителните писатели във нова Русия.

Той публикува десет книги и написва хиляда есета плюс пет радиопиеси с постановки в Москва, Талин, Варшава, Братислава и Кьолн. Неговото признание идва благодарение на романа за отсечени глави - "Главата на Гогол", за който получава престижната италианска награда "Пене" (веднага след Умберто Еко) наред с други международни отличия. Произведенията му са преведени и издадени в Италия, Франция и Германия.

Анатолий Корольов е роден през 1946 година в Перм. Първият му роман — сюрреалистичният "Дракон" — вижда бял свят тридесет години след написването си през 1972 г., а текстът включва рисунки и колажи от самия автора. Като една от водещите фигури при руския постмодернизъм Korolyov достига светова популярност със своите повести и романи като „Геният на местността“ (1990), „Ерон“ (1994), „Човекът-език“ (2000), „Главата на Гогол“ (2000), „Змия в огледалото“ (2001) και „Да бъдеш Бош“ (2004).