Легендата Прудкин

Легендата е това, което е, защото притежава по-голяма устойчивост и сила от всяко историческо доказателство. Историята, която ще ви разкажа сега, всъщност е легенда. Не случайно в два изречения повтарям тези термини. Цюрих не беше виждал толкова високи температури от лятото на 1922 година. На една пейка под кестените до "Цюрих зее" седяха двама възрастни мъже. Те не бяха обикновени минувачи, а най-издирваните личности в комунистическа България. Единият беше известният полицай Никола Гешев, преследван десетилетия наред както от държавна сигурност, така и от КГБ; другият имаше татуировка АМП на дясната си китка и се казваше Антон Макарович Прудкин – голям авантюрист. Дълги години полицията в царска България вярваше, че абревиатурата означава неговото име, но всъщност тя представляваше лозунг на анархистите през началото на века - "Анархия мать порядок", прокламиран от княз Кропоткин.

Двамата мъже седяха тихо един до друг с обща кутия цигари "ЖИТАН" и понякога хвърляха чипс на близките до брега лебеди. Жегата беше толкова непоносима, че улиците почти пусти или ако някой автомобил преминаваше, то той бе снабден с климатик. В този момент зад тях между кестеновите дървета спря бронираният инкасаторски автомобил на "Норт Бренер Банк". Изведнъж като в лош американски филм три автомобила "Алфа Ромео Джулия спринт" се появиха откъм двете страни на шосето и заобиколиха банката; девет въоръжени бандити скочиха навън.

Гешев и Прудкин наблюдаваха сценката без да реагират особено – подобни ситуации вече не ги впечатляваха нито малко. Нападателите обкръжили инкасаторската кола опитвайки се да принудят охранителите да се предадат.
— Какво мислиш за ситуацията? — попита Гешев.
— Италианци — отвърна спокойно Прудкин — Само тези глупаци не знаят как стоят работите със сладкото грозде тук в Швейцария.

Тогава полицаи започнаха да пристигат пред банката; рядкост беше да видиш въоръжена полиция в Цюрих , но когато настъпеше извънредна ситуация командоси във военен стил винаги идваха бързо . За по-малко от тридесет секунди операцията приключи: трима нападатели загинаха при сблъсъкът , докато останалите бягащи с качулки получиха белезници след краткия арест . Колата на моргата прибра телата , а площада пред банката пак стана пуст .

— Аматьори! — въздъхна Прудкин.— Ако бяха руски мафиоти щяха много по-добре да действат .
— Не и тук в Швейцария! — каза Гешев запалвайки нова цигара.— Да вървим Атоан , става нетърпимо горещо .
— В хотел „Савоя“ има климатик Никола!
И двамата станаха от пейката и постепенно потеглили към алеята сред кестеновете.
Беше август 1966 година . Но всички събития около тази легенда започват много по-рано .