Лебедовата песен на майора

„- Прекрати това, копеле - каза Симо Митев след завръщането си от Либия.
Жена му беше в третия месец на бременността, а той — пет месеца извън страната. Симеон Митев бе нежна натура. За жена си предложението звучеше по-скоро като съвет, отколкото заплаха. Като строителен работник с три години опит на обект близо до границата между Либия и Судан, той излезе от дома и се насочи към местната кръчма „Доверие“, където знаеше, че ще срещне поне познати лица. Посрещнаха го с радостни възгласи: "Ти черпиш!", "Честито!", "Да ти дава Господ син!", "Няма как семето ти да загине!" и подобни поздравления. Подтиснат и объркан, Симеон седна при приятелите си, престори се на щастлив за новината и почерпи бедните съграждани; когато заведението затвори, отиде до реката и седна на полусчупена пейка. „Какво стана тук?“ помисли си той. „Аз работя усилено в пустинята при температура от петдесет градуса в сянка, а тези хора ми направиха дете.“ Разбира се не можеше да знае кой точно е причинил тази ситуация.

Мекосърдечен човек без желание за конфликти, той посети родителската къща в опит да ги събуди, но те спяха дълбоко. Изпуши няколко цигари през горещата августовска нощ; отказаха му достъп до гранд хотел “Дунав” (защото не бил подходящо облечен) и унило се върна у дома. Жена му спеше спокойно. Той наля чаша кайсиева ракия — собствено производство на баща му — включи арабска програма по регионалната телевизия и започна да плаче. Докато избърсваше сълзите със езика си мислеше: „Защо трябваше аз да страдам там?“. След това друга мисъл нахлу: „Какво е виновно детето вътре в корема на онази курва?“ Повече нищо не помнеше./../“