Спрете полета на Сокола. Вулгарен роман

Козелът купи един килограм наденица, сирене, буркан с кисели краставички и хляб. Напълни плик с водка и се заключи в къщата си в Лесидрен. Изключи всички телефони и практически прекрати всякакви контакти с външния свят. В колата му имаше "Щайера", а на кръста под колана - "Рюгер". Осъзнаваше, че е претърпял провал; никакво количество доставки нямаше да заличи грешката, която сам беше допуснал. Беше си създал безброй нови врагове в един вече враждебен свят. И най-важното – не беше успял да отсече главата на глутницата.

Козелът се напи и заспа. Когато се събуди с махмурлук, изпържи парче наденица, но вкусът му не го удовлетворяваше и я хвърли навън. След това отряза парче сирене, взимайки го в едната ръка заедно с чаша водка в другата, излезе на терасата.

Пролетта настъпваше и дърветата започваха да цъфтят. Прелетните птици бяха намерили убежища по короните им отдавна; някъде все още минаваше бухалът през нощта. От селото долитаха откъслечни лайове на кучета, но иначе цареше дълбока тишина — всепроникваща или известна като космическа тишина на нервността, която причинява болки в ушите и разцепване на мозъка.

Козелът отпиваше от водката и хапваше от сиренето; скоро обаче реши да го хвърли навън също така и продължи само със спиртното питие.”