Цикълът на Месалина

Депутатът от БСП Иван Кременлиев, който е заместник-председател на Комисията по национална сигурност, излезе от дома си на улица "Балчер". Сядайки в новия си автомобил "Форд Сиера", той тръгна към родното село Якимово, разположено в Монтанско. Това беше първият ден от парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече две седмици бяха при неговите родители и беше време да ги прибере. В края на юли семейството планираше почивка в Евксиноград. Оставаха му две седмици за срещи със стари познати и уговаряне на майстори - предстоеше събаряне на старата къща и изграждане на двуетажна вила, която щеше да остави под наблюдение на баща си. До есента трябваше да завършат покрива и да поставят остъклената дограма.

След като напусна София, запали цигара и увеличи скоростта. Обичаше високите скорости, а колата трудно се движеше под сто двадесет километра в час. Късно забеляза пътната полиция; намали скоростта с псувня, но когато видя стоп-палката започна мълчешком да търси депутатската карта у себе си. Той имаше имунитет и тези служители освен да му пожелаят „добър път“, не можеха да направят нищо повече.

- Лейтенант Иванов - представи се младият полицай с неопитен тон. - Моля ви документите за проверка.
Кременлиев прерови джобовете си и осъзна, че картата е в аташекейса – заедно с паспорта, шофьорската книжка и талона – извади ги всички тях, но преди да ги подаде каза:
- Аз съм депутатът Кременлиев! Превиших скоростта, но много бързам! Моля те бъди експедитивен.
Лейтенантът го погледна без особени чувства и нареди:
- Пътна полиция. Излезте от автомобила! Отворете багажника и покажете какво има вътре.
- Глупак! - измънка Кременлиев докато подавал сака си за проверка пред него.

Отиде до задния капак: превъртя ключа обаче замръзна при вида — свит надве мъжки труп гледаше отв里шацето — млад човек около двайсет години с рани по челото and слепоочието покрит цял във кръв…