Ох, лю(бо)в

"Прониквах в нея много внимателно, почти милиметър по милиметър, сякаш нишките, които я свързваха като цяло, можеха да се скъсат при най-малкото движение. Тя се отваряше под слабините ми с деликатността на розов цвят, който предпазливо разкриваше своето сърце, жадуващо за нежни докосвания. Нито един от нас нямаше причина да бърза – Ена защото времето в нейния свят бе застинало като каменна река, а аз понеже исках безкрайно да се наслаждавам на нашата закъсняла среща. Преди години желанието ми беше да я завладявам и разтреса с мощта на младостта си, която черпеше енергия от разбитите сърца около мен. Не успях и затова избягах. Но в този магически момент не чувствах нужда да бягам; копнеех слетието ни да продължи безкрайно и клетките на телата ни постепенно да освободят тежестта на миналото си наследство и в щастливия хаос на новото начало да формират общо тяло, където уморени можем да се разтворим."
Иван Голев