Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, всъщност започва след кончината на баща му Борис Трети на 28 август 1943 година. Престолонаследникът е едва шестгодишен. Столицата София е наполовина разрушена от англо-американските въздушни нападения, а дори и Дворецът е пострадал. Царското семейство често сменя местоживеенето си – живее в различни резиденции като Враня, Царска Бистрица или малката къщичка с високи стени в село Баня край Карлово. В светлосините очички на красивото момче се отразяват далечните вълни на Черно море при Евксиноград, заобиколено от зеленина и почти без мирис на водорасли; шумовете от прибоя са заглушени от многото дървета около него. Макар да има тих залив, детето изпитва страх пред бурята и солената вода.

В мрачната и опустошена София слугините плачат за Царя-Обединител Борис Трети. Шумкари обикалят из горите и планината, селата са блокирани от жандармерията, нивите в Златна Добруджа са занемарени и пустини. В района Делиорман, Средногорието и Родопите яташките къщи горят; героите от ловните роти носят повдигнати юнашки глави или позирали със убити нелегални по площадките. Българският народ е разделен във войната, но момчето цар не осъзнава това – той просто приема своята корона с невиждащи хубави очички: "Да живее цар Симеон Втори!"
Петър Христозов