Одисей

Джеймс Джойс споделя, че е вложил толкова много неясноти и мистерии в своите произведения, че учени ще дебатират десетилетия какво точно е искал да изрази. Според него това е единственият начин да постигне безсмъртие.

Валери Ларбо сравнява Джойс и неговата литература с имената и теориите на Фройд и Айнщайн в науката. Тя счита, че смелостта и прямотата, с които той разглежда инстинктите, считани за най-низши в човешката природа, са вдъхновени от велики казуисти. От йезуитската традиция Джойс черпи своята студена хладност и пренебрежение към слабостите на човека.

Езра Паунд описва „Одисей” като част от великото семейство романи с форма на сонатa. В него няма нито една дума или дори половин ред, който да не носи уникална интелектуална натовареност. Това е творба, която всеки истински ценител на литературата трябва задължително да прочете.

Едмънд Уилсън нарича „Одисей” може би най-обективната рентгенова снимка на обикновеното човешко съзнание някога направена. Романът представлява гениално произведение, което демонстрира поетичния талант на Джойс да придаде дълбок смисъл дори на най-дребни ежедневни ситуации – той създава рапсодии за красота с невиждана досега висота в английската белетристика.

Антъни Бърджес заявява категорично, че вече никой не се съмнява в това – „Одисей” е най-великият роман на века.