Време за суинг

Ако си представим всички съботи от 1982 година като един ден, то в десет часа сутринта на онази събота срещнах Трейси, докато вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка държейки майка си за ръка.

Имаше и други момичета около нас, но очевидно само ние двете привлякохме вниманието една на друга. Започнахме да забелязваме както приликите, така и различията помежду ни по типично момичешки начин. Цветът на кожата ни беше почти идентичен, сякаш бяхме изработени от един и същ светлокафяв материал – луничките ни се намираха на едни и същи места и бяхме с подобна височина. Разликата обаче бе в изразите на лицето: моето изглеждаше тъжно и меланхолично с дълъг сериозен нос и очи с надолу извити клепачи.

Лицето на Трейси беше закръглено и весело; напомняше ми за по-смугла версия на Шърли Темпъл, макар че нейният нос - проблематичен като моя - веднага ми направи впечатление. Беше малко смешен - вирнат нагоре като зурличка. Макар да имаше симпатична визия, това придаваше известна отблъскваща нотка: ноздрите й постоянно стърчаха навън. По отношение на формата на носовете бяхме равни; обаче що се касае до косата – тя безспорно печелеше в тази категория.