Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340 - 668 г. (ново издание)

Периодът от IV до VII век в българската история доскоро бе смятан за табу, но вече не е! Това потвърдява новото изследване "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340 - 668 г.", което се основава на множество исторически извори - гръцки, латински, готски, персийски и арабски. Когато тези източници говорят, историите започват да се свързват! В рамките на разглеждания период генеалогичното дърво на нашите велики предци постоянно расте и намалява, но никога не прекъсва. Установен е произходът на българските владетели, техните управленчески периоди и наследниците им, както и столиците и държавите им. Някои от тях са свързани с федеративни образувания или племенни съюзи. Примери за такива значими фигури са великите канове Баламбер, Атила, Кубрат и Кий.

Древният ностратичен език на мизите и бесите - чийто потомък е старобългарският - днес съществува под названието славянски език върху обширна територия от река Елба в Централна Европа до Монголия в Азия. Тази широка употреба сред различни етноси предполага продължително живеене като поданици в българските федеративни структури поне през последните две хиляди години или вероятно още по-дълго.

Всеки един от разгледаните владетели е стремял да реализира значими дела според съдбата си; повечето от тях действително постигат впечатляващи резултати.

Съвременната политическа ситуация трябва да проявява необходимото уважение към късно-античния и рано-средновековния европейски период, а също така към личностите които го оформят. Младото поколение следва да бъде запознато с тези важни личности чрез актуализиране на учебното съдържание в учебниците по история.

Защото Баламбер (340 - 378) има значение равностойно на това на Аспарух (668 - 701).