Атлас на тракийските племена и значението на техните имена

Преди 2500 години Херодот заявява, че траките са вторият най-голям народ след индийците. Друг известен историк, Тукидид, отбелязва, че армията на одриския цар Ситалк е съставлявала 150 000 души - значителна сила за онова време. Населението в нашите земи продължава да се увеличава и почти пет века по-късно Страбон споменава, че въпреки опустошенията от римляните, Тракия би могла да мобилизира войска от 215 000 човека. Плиний нарича Тракия най-мощната страна в Европа. По-късно Павзаний твърди, че след келтите траките са най-многобройният народ на континента. Около два века след него един римски автор подчертава неизтощимостта на тракийските бойци. Многолюдността на траките остава факт и през времето на император Юстиниан Велики, който ги описва като богове на бойното поле.

Историческите данни показват, че в течение на около хилядолетие различни писатели разглеждат траките като мощен и динамичен народ. След епохата на император Юстиниан не настъпват особени промени освен факта, че през VII век свободните траки северно от Дунава успяват да освободят своите сънародници от римска и византийска власт. Възникнала е могъща държава - България - която става сериозен противник за Рим и Византия; българите всъщност представляват новото име на мизите - най-силния племенен клон сред траките. Ние сме техни законни наследници и нашата генетика, фолклорът и езикът потвърдиха това.

Материалите в настоящото изследване предоставят информация относно териториалното разпространение на предците ни. Днес само граовците, шопите и бърсяците запазват имената си с корени във фамилиарните названия граи (граовци), сапеи (шопи) и брисеи (бърсяци). Това е естествено предвид сложната история чрез която преминахме. Картографските изображения показват не само територията обитавана от дедите ни в древна Тракия, Дакия и Елада но дори включително части от Мала Азия - дом за част от нашето минало! Те играят важна роля както при населението живеещо там така също влияят върху историята целия регион Анатолия . Без присъствието им южно от Босфора историята щеше да бъде различна; реалността без тях вероятно ще променя хода даже самата европейска история затова познания за тяхната съдба са жизнено важни , тъй като тя несъмнено е свързана с нашата собствена идентичност .