Миларепа

Всяка вечер Симон преживява един и същи сън, чийто ключ му предоставя мистериозна жена. Той е въплъщение на чичото на Миларепа, известния тибетски отшелник от XI век, който изпитва дълбока омраза към племенника си. За да се освободи от цикъла на преражданията, Симон трябва да разкаже историята за двамата мъже и да се идентифицира с тях до такава степен, че техните личности да се слеят с неговата собствена. Но къде започват мечтите и къде завършва реалността?

В този монолог, който служи и като притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да поставя философския въпрос: дали действителността съществува извън нашето възприятие? "Това, което може да ни натъжи най-силно, е осъзнаването, че всички живи същества имат потенциал да станат Буда, но не го знаят и умират в страдание без цел. Ако това те трогва до плач – тогава плачи непрестанно денем и нощем..."