Когато бях петгодишен се самоубих

Перспективата на Бъртън Рембранд относно живота остава неразбираема за възрастните. Тя е отражение на мислите и чувствата на осемгодишно момче. Родителите и учителите му използват език, който той не може да схване. Историята за Бърт е написана от него самия с молив върху стените в Тихата стая на Детския рехабилитационен център, където попада след като изразява интензивните си чувства към едно момиче от съседния клас. Разказът започва с: когато бях пет години, се самоубих... В тази преоткрита модерна класика от "един от най-обичаните съвременни френски автори" (Тайм), Хауърд Батън успява да предаде с впечатляваща дълбочина и уникален стил историята на едно психически затруднено - или пък напълно нормално - момче, което за пръв път опознава границите между любовта и живота.