Педро Парамо. Равнината в пламъци /тв.к.

Хуан Рулфо (1918-1965) е несъмнено един от най-забележителните и мистериозни мексикански писатели. Със своите две произведения "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", той успява да създаде уникален магико-митологичен модел на света, който transcendentира националните граници и се утвърдил като символ на съвременната латиноамериканска литература и култура. В неговата работа националното достига до универсални висоти. Като основоположник на магическия реализъм, Хуан Рулфо демонстрира изключително майсторство и автентична художествена визия за света, което го поставя сред великите имена на световната литература.

Той произлиза от провинция Халиско - район с безплодна земя, населяван от тъжен народ, наподобяващ Комала – митичния град, където протича действието на романа му и много от разказите в "Равнината в пламъци". След Комала идват литературните творби на други автори като Санта Мария при Хуан Карлос Онети или Макондо при Габриел Гарсия Маркес – истински архипелази върху картата на съвременността.

В "Педро Парамо" светът представен е трансцендентен спрямо реалността; изпълнен със символика, фантазии и митове. Тук мъртвите живеят между живота и смъртта, а романът предлага нова скала за ценности: променят се ролите между битие/небитие, тукашно/отвъдно, реално/магическо. Човекът представлява „битие към смъртта“, но самата смърт отсъства; всички жители на Комала са мъртви - домове опустошени, бурени навсякъде - но все пак чуваме шепота на спомени по-силни дори от самия живот. Животът тук става небитие , докато смъртта е явна реалност; животът изглежда като странник през сънища.

Така художническото двоемирие разкрива Смисъл във всичките му измерения пред прага Нищото в Комала – място описано “като стояща над въглените земя”, краят ни надеждите за битие.

В сюжета Долорес Пресиадо изпраща сина си Хуан Пресиадо в Комала да намери баща си Педро Парамо с цел да разреши стари задължения към него заради неправди направени както към нея така и към себе си. За нея това място представлява невероятен свят частично загубен рай. Но вместо това тя отвежда сина си в царството на мъртвите — тихото пространство лишено от сенки — задавайки му съдба подобна тази на Орфей. На пръв поглед приключението завършва зле за героя; обаче всъщност то води до преходa от пустота към надежда.

Митологията свръзва Майката със Земята майчинска утроба чрез образа „дъжд“ превръщащ се в бриз. Посетият семена ще доведе до възраждане за Живота не само у Хуан Пресиадо но още у Доротея или прекрасната Сусана Сан Хуан плюс всички минали по известния път.
Линеарното време приема формата цикличността характерна за митологичното вечество – мечти жаждущи битиe намират осезаемост след продължителният процес наречен живот следсмрт."