Друга приказка. Стихотворения

Когато си спомняш за мен, представяй си пустиня, в която под последната дюна се натрупват сълзите на малък поток. Представи си и кукава пчела, прелетяла през възможното лято, която с хоботче смуче прашец от снежинки. Виж урагана, който разхвърля прашни чаршафи и ги изпраща към небето. Помисли за мокро коте, което мечтае да бъде птица и гнездо със светулка долу - да свети през нощта... Или тъмната струйка кафе, оформяща силует на момиче.

Направи този жест – представи ме с плитки като катран и доверчиви зеници, които учат как да питат; дай ми циганска баница и намажи раните ми със слюнка; запали липите край пътя като празнични свещи! Животът ми е такъв: сутрин започвам с кафе и компютър или вечерям водка без флирт – не е моят живот. Той е само един кратък сън в който се губя.

Затова когато мислиш за мен, виж чайка - тя спи на солената скала в синевата; сама е свой път, гнездо и яйце; когато крещи всъщност пее. Когато помислиш за мен… по-добре не го прави горчиво. Слез на някоя стара гара и поръчай кафе със сметана; почерпи циганина – така случайно щастлив... Аз нямам представа кой влак трябва да пропусна или кой да взема.