Живот като строшено огледало

**Началото**
Живот, подобен на счупено огледало
Частици разпръснати по сивия под
Пълзя сред хаоса от парчета
От мечти, надежди и фантазии

От тях съставям призрачна мозайка
Водя безброй битки срещу илюзии
Те нахлуват в множество,
Опитвайки се да надвият разума ми

Парчетата кожа висят от нарязаните ръце,
Но болката е заглушена в собствените си вопли.
Небето стъпкват, а краката - изподрани -
Разтварят се в ледения блясък на звездите.

Безумен, страшен и неразбираем,
Превръщам дишането си в самоизпитание.
Изкачвам се по склона след Сизиф,
За да присвоя чуждото страдание...