Сонети (двуезично издание) - мека корица

Във всички краища на света 400-годишнината от смъртта на Шекспир провокира нови интерпретации и редица преводи на великия поет. Сонетите му остават един от най-високите постижения в сонетната традиция, не само в Англия, а и извън нея. Те представляват паметник, истинско чудо в световното литературно наследство. През последните четири века сто петдесетте и четири сонета на Уилям Шекспир продължават да очароват читателите и да предизвикват интереса на критиците с тяхната красота - изключителен пример за елизабетинската поезия - както и със своята мистериозност. Подобно на съвършената музика или поезия, тези творби позволяват безброй тълкувания и преводи.

След успешния първи превод на Владимир Свинтила, който стана особено известен след изискания вариант на Валери Петров, както и останалия незабелязан опит от Борис Мархолев и версията на англицистката Евгения Панчева, Кирил Кадийски предлага иновативен подход към оригинала. Той се захваща с шекспировите сонети след като вече е адаптирал почти всичките големи майстори в жанра: от Франческо Петрарка до символисти и съвременни автори.

Докато предшествениците му стремят все повече към точността при превода, Кадийски започва именно там - с акцент върху точността - но впоследствие се насочва към истинската поетичност. Основавайки се на абсолютна вярност спрямо оригинала, той създава поезия, която адекватно улавя шекспировото възприятие за света; такова разбиране би било немислимо извън контекста его време.

Шекспир остава основополагаещият поет във всяко отношение; обаче представленията за него през вековете постепенно променят фокуса към известна идеализация или изглаждане характеристиките му. Зад привидната грубост в неговата лексика лежи неподправена поезия. Новият превод подчертава автентичната красота на оригинала - фактът беше отбелязан от проф. Людмил Димитров в послеслова си: „Преводът на Сонетите е най-сериозният проект за превеждане досега - висшето художествено достижение и забележително постижение за Кадийски.“ Тъй като самият той пише експериментални сонети в собственото си творчество, той демонстрира виртуозна стихотворна техника при работата си върху корпусa от 154 произведения чрез позоваване нa актуалните открития в шекспироведението.

Така вместо просто повторение или преказване сред вече утвърдените методологии относно Сонетите ,Кадийски предприема преобразуването им - пресъздавайки многозначния слой значения зад тях така че те да достигнат до читателя посредством хармоничното звучене български език.