Миргород

Четирите новели на Н. В. Гогол, събрани в сборника “Миргород”, за първи път излизат като самостоятелно издание през 1835 година, а по-късно, през 1842 г., се включват във втория том на събраните произведения на автора. Заглавието е вдъхновено от малкото градче в централната част на Украйна, където Гогол прекарва своето детство и юношески години. След като се установява в Санкт Петербург, той не се чувства добре и възприема столицата като студена и бездушна, което засилва носталгията му към родния край.

Повестите в “Миргород” черпят вдъхновение от украинския фолклор и много от персонажите са моделирани по близки до писателя хора. Чрез тях Гогол представя живота и ежедневието на украинските селяни, казаци и дребното дворянство; описва живописни сцени от местната природа и добавя елементи на фантастика. Неговият характерен хумор притежава лукавост и нюансирана ironia. Художественото виждане на Гогол в този сборник носи дълбок исторически контекст, а неговите прозрения относно човешкия опит остават актуални до наши дни.