Кратка българска история (шесто издание 2022)

Уважаеми читателю,

В ръцете си държите една забравена творба, публикувана през 1868 г., преди освобождението ни от турско робство. Авторът Драган Цанков, който по-късно става съосновател на Българското книжовно дружество – предшественик на Българската академия на науките.

Тази книга представлява най-сбита българска история в достъпен джобен формат. Основната цел на автора е да предостави кратък преглед на нашата история от II век пр.н.е. до падането под османска власт. Цанков успешно изпълнява тази задача, но заради малкия обем не включва литературни справки, каквито са характерни за съвременните научни издания; такова допълнение би надминало самия текст. Професионалистите в историческите науки ще потвърдят това твърдение. Той черпи информация от важни латински и гръцки източници, които БАН публикува след 1954 г., показвайки задълбочени познания върху тях чрез своето изложение и датиране. Важно е да се отбележи, че той не владее коптски, арменски или други езикови източници освен гръцкия и латинския; въпреки това значимостта му остава неизменна особено с оглед трудностите при получаване на информация по време на османското владичество.

След исторически личности като Юлий Цезар и Карл Велики възникват титли като "Цезар" и "Крал". Много наши възрожденци използват термина "крал", но неговото употребление пред смъртта на Карл Велики изглежда неправилно. Затова в този препис ще използваме титлата "княз", която произхожда от древните ни извори (княз, канез) преди Борис-Михаил и “цар” след него за българските владетели.

Много възрожденци наричат Източната Римска империя "гръцка", което е неточно според Васил Априлов: „Известно е, че Византийската империя всъщност беше истинска римска“. Всички завоевани народи се именуваха римляни освен евреите; даже тогавашните гърци продължавали да се наричат римляни до образуването на ново гръцко кралство през XIX век.

Има още много примери относно културното влияние върху различни региони след падането им под чуждо управление; важно е тук да споменем особеността във формулировката - вместо терминологията „пленници“, Цанков предпочита „роби“ – ние ще запазим последния термин в настоящия препис.

Накрая бих искал да благодаря искрено на Мими Недялкова от Габрово за любезността й да ми предостави антикварния екземпляр от книгата, благодарение на който можем да предложим това ново издание.
Николай Иванов Колев

Публикацията първо вижда светлина във Виена през печатницата Л. Соммер през 1868 година."