Разбойничеството в Източните Родопи (1918 - 1941г.)

В Кърджали беше представена книга, която разглежда разбойничеството в Източните Родопи и организираната престъпност между двете световни войни като социален проблем. Автор на изданието е Вълчо Златилов, а това е второто му допълнено издание след първоначалния тираж от 300 копия, който вече е разпродаден.

Книгата „Разбойничеството в Източните Родопи (1918 - 1941 г.)“ се основава на непубликувани документи от Държавен архив - Кърджали. Златилов открива интересна информация за действията на разбойническите групировки и усилията на местната администрация чрез фондовете на околийските управления, прокуратурата и съдилищата.

Изследването показва, че организирана полицейска банда от Ивайловград може да бъде считана за първата такава в страната. Тази група работила с помощта на бивш полицай и около десетима членове от околийското управление били подведени под наказателна отговорност. За разкриването им съдейства нелегална вътрешно тракийска революционна организация, която помогнала за залавянето и на други криминални лица. Осъдените са получили присъди от окръжния съд в Кърджали, а самото произнесение било извършено лично от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев в Ивайловград.

Според проучванията на Златилов причините за високата престъпност в региона между 1918 г. и 1941 г. се коренят във недостатъчния брой полицаи - само 237 служители за осем общини. През повече от двайсетгодишния период авторът е събрал данни за над 25 банди със сходна дейност. Интересното е, че разбойниците не само действали вътре в България; много наши изселници извършвали престъпления и извън граница - особено в Турция и Гърция.

По време на борбата с явлението през посочения период важна роля играела както споменатата революционна организация, така и приетият през декември 1922 г. Закон за унищожаване на разбойниците, който наложил система мерки срещу тях с видими резултати.

„В хода на нашето проучване сме се стремели да дадем обяснения относно многобройните причини зад възникването на разбойничеството като феномен“, добавя Вълчо Златилов относно структурата тематика-хронология книгата си.